Една тиха и ясна лятна нощ малкото кученце Шиба ину на име Аря крачеше сама из каменистите части на парка, търсейки старата си червена лентичка. Луната хвърляше сребристи отблясъци върху камъните, а сенките изглеждаха като причудливи форми, които сякаш я следяха с поглед. Аря не обичаше да е сама в парка през нощта, но лентата ѝ беше много важна и искаше да я намери на всяка цена.
Докато подушваше около купчина камъни, нещо изшумоля зад нея. Аря замръзна и се обърна, но не видя нищо. Сърцето ѝ забърза и изведнъж тя почувства, че сенките изглеждаха по-големи и страшни. Преглътна и продължи нататък, като се опитваше да не обръща внимание на страшните звуци.
Изведнъж, докато душеше под един по-голям камък, чу тихо скимтене. Като се огледа, видя, че между няколко камъка се беше свил малък йоркширски териер на име Бъди. Той я наблюдаваше с широко отворени, уплашени очи, а ушите му трепереха.
– Хей, ти! – прошепна Аря тихо, за да не го изплаши повече. – Да си виждал случайно една червена лентичка наоколо? Изгубих я и… и мисля, че ми трябва компания, за да я намеря. Ще ми помогнеш ли?
Бъди се сви още по-силно и промълви едва чуто:
– Аз… аз… не искам… по-добре да си стоя тук… тук ми е добре.
Аря осъзна, че в тъмнината и самата тя не се чувства толкова смела. Беше свикнала да се справя сама, но тази нощ се нуждаеше от компания, нищо, че Бъди беше по-мъничък и плах. Затова Аря реши да го привлече внимателно, без да го плаши още повече.
– Знаеш ли – прошепна тя, – ако търсим заедно, ще е по-малко страшно. Аз понякога се плашa от сянката си, а ти… ти можеш да ми помогнеш да не се страхувам толкова.
Бъди я погледна изненадано, неспособен да повярва, че едно по-голямо кученце като Аря също може да изпитва страх. В неговите очи, колкото по-голямо беше едно куче, толкова по-смело трябваше да бъде. Тя обаче изглеждаше разтревожена, точно както и той. В тази нощна тишина, когато сенките играеха и вятърът разлюляваше храстите, Бъди видя нещо, което не очакваше – и по-големите могат да се страхуват.
След миг колебание Бъди събра смелост и излезе от скривалището си, за да помогне на Аря.
– Добре… но ако пак чуем някой от онези страшни шумове, ще се скрием – прошепна той тихо, сякаш сенките можеха да го чуят.
– Добре – отговори Аря.
Двете кученца тръгнаха напред, крачейки бавно и предпазливо. Вятърът неочаквано разлюля храстите, и те и двамата потръпнаха. Аря се опита да не показва страх, но опашката ѝ леко потрепери, когато нещо се размърда в сенките. Бъди забеляза това и се приближи по-близо до нея.
Внезапно, зад тях се чу странно шумолене, сякаш някой ги следваше и беше съвсем наблизо. Двете кученца се обърнаха рязко и застинаха. Очите им се разшириха, а Бъди се сгуши плътно до Аря.
– Какво беше това? – прошепна той изплашено.
Аря поклати глава и се опита да запази спокойствие, но страхът ѝ личеше.
– Не знам… може би… може би само вятърът? – прошепна тя.
Докато стояха така, готови всеки момент да побегнат, пред тях изскочи една стара котка, която явно беше преровила купчина листа в търсене на нещо. Като ги видя, котката изсумтя леко и се шмугна в сенките.
Аря и Бъди въздъхнаха с облекчение едновременно и се спогледаха. И двамата все още бяха леко уплашени, но този път усещаха странно спокойствие — просто защото бяха заедно.
– Благодаря, че ми помогна, Бъди. Ако бях сама, щях да се изплаша много повече – каза Аря, като го погледна благодарно.
Бъди кимна бавно, сякаш осъзнавайки, че и той вече се чувства по-сигурен.
– Може би… може би не е толкова страшно, когато не си сам – прошепна той и се сгуши до Аря, за да не го духа вятърът.
Нощта сякаш вече не изглеждаше толкова тъмна. В тишината, огласена само от тихите им стъпки, те продължиха да търсят червената лентичка, обикаляйки всяко камъче и храстче, докато накрая я откриха – паднала зад един голям камък. Аря с радост я взе в лапичките си, усетила топлина и спокойствие – не само защото беше намерила изгубената си лентичка, а защото вече имаше приятел до себе си.
Двете кученца се сгушиха до купчината камъни, облегнати едно на друго, наслаждавайки се на тишината и светлината на луната, която меко ги огряваше. В онзи момент решиха повече да не се разхождат сами в тъмното. Тази нощ даде началото на едно ново приятелство, което скоро щеше да ги поведе към приключения, за които още не подозираха.
