Пустинният гул е същество от предупредителни арабски приказки за пустини, самотни пътища и разрушени места. Той се появява там, където човек е напуснал безопасната пътека, изостанал е от другите или е тръгнал след странен звук.
В разказите гулът може да заблуди изгубения пътник, да имитира глас или да направи грешната посока да изглежда правилна. Той не трябва да напада направо, ако може да накара човека сам да се отдалечи от вода, огън и подслон.
Хората се страхуват от пустинния гул, защото той превръща самотата в опасност. Поуката е много земна: не пътувай сам в тъмното, не се отделяй от групата, пази водата си и не вярвай на всеки глас, който се чува между дюните.
Тази картинка за оцветяване с Пустинен гул запазва леко загадъчното настроение, без да става страшна. Тя е подходяща за приказка за нощно пътуване и за разговор защо героите трябва да бъдат внимателни.
